Гласувай с НЕ!

Вярваме, че образованието ни дава свобода и истина. За това желаем да споделим с вас това, което научихме.

Колко време се строи една АЕЦ и колко реално ни струва това време?

Урок 1

В управлението на проекти понятията бързо-евтино-хубаво се считат за несъчетаеми. Винаги в този триъгълник едната величина остава пожертвана. Ако искаме да създадем нещо бързо и качествено, то няма да е евтино, ако искаме нещо евтино, ще трябва да направим компромис или с качеството, или с времето за изпълнение. Ядрената енергетика е особена
индустрия, която обещава да съчетае и трите, но обикновено не постига нито едно.
През 70-те години на 20 век времето за строеж на една АЕЦ е било средно 66 месеца (5.5 години), а строените през 90-те централи са изпълнявани за около 10 години (116 месеца).До сега нито една ядрена централа не е била построена и пусната в употреба в планирания срок. Днес централите в строеж от Поколение 3+ започват с обещание за пускане на реакторите до 5-6 години след началото на проекта,като до момента няма завършени централи от този тип. Примери са АЕЦ
Фламавил във Франция започнат през 2006 година и отложен за пускане от 2012 на 2016-та, АЕЦ Олкилуото във Финландия започнат през 2005 отложен поне до 2015.
И двете централи се изграждат от френския ядрен гигант АРЕВА и са години назад от строителния график, което се отразява негативно на цялостната икономика на страните. Финландия е заплашена да не успее да постигне целите за съкращаване на емисии на парникови газове, заради това забавяне и ще търпи глоби.
Строителството на мощност, която струва десетки милиарди, изисква замразяване на публични средства за минимум 10 години под формата на държавна помощ или държавни гаранции до пускането на централата в употреба. Същевремено, това са средства, които могат да финансират много по-смислени проекти. За разлика от АЕЦ, малките децентрализирани мощности се строят за няколко години и безпроблемно намират частни инвеститори.Блокираните средства практически спират развитието на тези алтернативи и инвестициите във възобновяема енергия.Рязкото пускане на нова енергийна мощност в системата, която е базов товар – не е гъвкава и работи денонощно през цялата година – означава, че трябва да
има денонощен пазар за произведената енергия. В България, където индустриалното потребление на електричество не е значитлено, тези мощности и в момента работят напразно през нощта. Малките децентрализирани мощности, от друга страна, се пускат постепенно във времето и не натоварват електроенергийната система с рязко включване на нова мощност.
Рискът за малка енергийна система като българската също е огромен. Ако мощността излезе от строй, това би застрашило функционирането на цялата система. От друга страна, малките децентрализирани мощности не могат така лесно да излязат от системата едновременно. Дори при тежка авария на на малка мощност, това не би заплашило цели региони или цялата страна с липса на ток. Много енергийни експерти смятат за грешка развитието на българската енергетика в миналото, когато сме залагали на мега-мощности. Остаряването на тази система ще води до все повече шокове в енергетиката.
Вместо инвестиции в динозавърски технологии, като АЕЦ, България трябва да се насочи към развитие на енергетика в крак с времето, една атомна централа трудно може да бъде спряна. Веднъж заработила – тя ще иска да остане с нас 40-50 години – ако си построим нова АЕЦ, тя ще трябва да остане оперативна до 2060-2070 година – А къде ли ще са стигнали технологиите до тогава?
Ядрена енергия – не, мерси!

Антиядрен урок 2
Как скача цената на АЕЦ

От първия ни урок научихме, че ядрените проекти никога не биват завършени в график – напротив – обикновено срокът е поне удвоен спрямо обещания преди началото на строителството. Още по-интересно е да се проследи как скача цената на АЕЦ от началото на проектите до пускането им. Няма да е нескромно да се каже, че цената обикновено скача трикратно.
Когато правителството на Симеон Сакскобургготски обяви намеренията си да възобнови проекта АЕЦ “Белене” малко след началото на управлението си, се говореше, че в проекта са наляти вече над милиард еврои са необходими още толкова за довършването му. Правителството на тройната колаиция държеше на тезата от 2005-2007, че цената ще бъде около 4 млрд. евро. Никой откровен анализатор не беше съгласен, с която и да било от тези оценки. Който е ходил на площадката на “Белене” преди 2007 е виждал отлично развалината, в която се беше превърнало построеното. Още тогава беше ясно, че тя не може да се дострои, а трябва да се бута и изгражда на ново. Въпреки това хората стоящи зад проекта не спираха да повтарят, че всичко е в отлично състояние. Оценките на анализаторите варираха между 10,3 до почти 12 милиарда евро в зависимост от това дали се смята допълнителната електропреносна мрежа, която трябваше да се изгради. Обещанията за евтин ток няма как да се сбъднат при такава цена, ако няма държавни дотации. Какъв е смисълът от нещо, което се представя за евтино, но всъщност източва пари през данъците, които трябва да осигуряват по-добър живот
и по-стабилна държава за гражданите?
Покачването на цената не е само български синдром. Изграждането на АЕЦ “Темелин” в Чехия започва през 1985 г. и завършва през 2000 г., след като датата за завършването му е променяна 5 пъти. Цената стартира от 20 млрд. чешки крони
и завършва на 100 млрд. – петкратно увеличение. Ще кажете, че това е било точно по време на промените в Чехия. Да, но никой не е застрахован от промени – смяната на правителства може да бъде също достатъчно непредвидим фактор за
такива проекти. А най-резките скокове на цената на АЕЦ “Темелин” са след средата и от края на проекта.Примерите са толкова, колкото и ядрените проекти през последните четири десетилетия.
Скритата цена за управление на ядрените отпадъци
Ядрените отпадъци изискват съхранение от поне 100 000 години. Това е по-дълго от цялата история на човечеството като вид и като период надхвърля поне петнайсет пъти най-старото построено и запазено нещо от човека. Складирането на ядрени отпадъци за толкова дълго време има своята цена и тя ще легне върху бъдещите поколения, превъзхождайки многократно всякакви икономии, които ние сме имали чрез цената на ползваната енергия.
Цената на ядрените инциденти – малки и големи
Продължават споровете за цената на катастрофите в Чернобил и Фукушима. За Чернобил оценките сочат над 400 млрд. щатски долара. Още в първите месеци след Фукушима се смяташе, че цената на инцидента е над 200 млрд. евро – цифра,
която продължава да расте.
Малките инциденти също не са никак евтини. Подземното хранилище за средно и слаборадиоактивни отпадъци Ассе -2 в Германия е подземен солник и склад за тези отпадъци от 70-те години на 20 век. Оказва се, че има течове, които
замърсяват подпочвените води. Само проверката на проблема – отваряне и влизане в хранилището – са стрували милиард евро, а над 2.5 млрд. евро са изхрарчени до момента за овладяване на проблема без успех.
Други финансови аспекти
Просрочването на ядрените проекти също има своята цена. Замразяването на средства за десет и повече години означава, че този капитал е пропилян, вместо да се използва за други проекти. Повече за това кой поема цената при ядрени
инциденти ще говорим в урока за сигурността, но тук само ще отбележим две неща:
· никой не застрахова ядрени централи – защо, ако са толкова сигурни?
· ядрената енергетика е почти освободена от задължение да изплаща

компенсации при инциденти – всички компенсации се покриват с обществени
средства, ако изобщо се покриват; в повечето случаи негативите остават за
сметка на засегнатите.

Антиядрен урок 3
Опасностите от АЕЦ

Големите катастрофи, малките катастрофи и случаите “на косъм”
В света са построени около 550 ядрени реактора, като от тях днес работят около 430. Според пресмятанията на атомната индустрия ядрен инцидент,свързан със стопяване на активната зона на реактор – разбирайте стопяване на вътрешността на реактора , трябва да се случва не по-често от веднъж на 250 години. От 1978 до 2011 г. има три централи, в които
това се е случило – Три Майл Айлънд (1978) , Чернобил (1986) и Фукушима Дайичи (2011), като в последната се стопява не един, а цели три реактора. Така за 33 години имаме 5 събития, за които се твърди, че трябва да се случват веднъж на 250 години.
1978 – Три Майл Айлънд, Пенсилвания, САЩ. Стига се до стопяване на активната зона на единия реактор на централата,
няма взрив или значително изпускане на радиация в околната среда, реакторът в момента е консервиран и в него не се влиза. Цената на дейностите по почистването е около $ 1 млрд.
1986 – Чернобил, ССР
На 26 април се случва немислимото: избухва ядрен реактор на АЕЦ Чернобил, като до тогава се твърди, че атомна централа не може да избухне. Огромна част от Европа е замърсена с радиоактивни частици за векове напред. Части от Украйна и Беларус за дълго трябва да бъдат обезлюдени, град Припят близо до АЕЦ Чернобил се превръща в призрачен
град. Хиляди войници от СССР са изпратени да се справят с голи ръце с разчистването на разпръснатите радиоактивни материали – много от тях не са сред живите. Официалните данни на Световната здравна организация признават като свързана с катастрофата смъртта на около 4000 души – това са загиналите непосредствено при самата катастрофа и в
десетилетието след това от злокачествени заболявания (тумори и левкемии). Много експерти оспорват тези цифри, като твърдят на база от бомбардировките над Хирошима и Нагасаки, че броят на жертвите може да доближи 1 000 000. Цифрата скача особено в дългосрочен план, предвид че много от злокачествените заболявания се проявяват между десетата и
трийсетата година след катастрофата (левкемиите са главно в първите 7 години, като отстъпват място на другите форми на рак). Тези данни дори не отчитат хилядите случаи на родилни дефекти и връзката на много хронични заболявания сред подрастващите с Чернобил, натрупването на някои радиоактивни елементи в организма и т.н. Инцидентът е пазен в тайна през първите дни след случването му. Това допълнително е изложило на радиоактивно лъчение хората, които са можели да вземат мерки и да намалят дозите на силното радиологично влияние веднага след катастрофата. Финансово щетите от Чернобил се изчисляват на над 400 млрд. долара.
2011 – Фукушима, Япония
На 11 март 2011 се случва небивало земетресение в Япония с десетки хиляди жертви. Много АЕЦ са изключени мигновено, но АЕЦ Фукушима. Дайичи не успява да постигне безопасно изключване. Ситуацията излиза от контрол и три реактора се стопяват. Освобождава се радиация за много продължителен период, като част от радиоактивните материали попадат в
океана, който е основен източник на хранителни продукти в Япония.По-късно става ясно, че е имало забележки за безопасността на централата и дори, че на това място не би трябвало да има централа . До такива изводи се стига винаги, но едва СЛЕД случването на инцидент, когато се намират хиляди експерти с мъдри възгласи от рода на “Аз нали ви казах!”. Проблемите след инцидента са многобройни – плановете за евакуация не работят добре, не е евакуиран достатъчно голям периметър около централата, не са изплатени адекватни обезщетения на хората загубили домовете си. При това всичко, което ще бъде изплатено е за сметка на държавата, тъй като компанията оператор обявява фалит и бива
национализирана. Дори в технологично развитата и организирана Япония наблюдаваме най-обичайния сценарии на атомната енергетика: печалбата е за инвеститора, а негативите – за обществото. Щетите са за стотици милиарди евро, а негативите за здравето и човешките животи ще се жънат с десетилетия напред. Разрушен е живота и на хората в радиус от
80 км. Възникват множество горещи точки, където са паднали радиоактивни елементи. Висока концентрация на радиоактивни
елементи има дори в кристалните планински езера на японските планини.
При сегашния брой реактори в следващите 40 години има 16% вероятност да се случи сериозен ядрен инцидент в Европа и 40% вероятност в световен план. Атомните централи гърмят в проценти. Самолетите падат в промили. Всеки, който сравнява поемането на риска от поддържане на атомна централа с риска от летенето със самолет или някакъв друг
индустриален риск, си позволява да манипулира хората.

Ядрени инциденти се случват постоянно. Има седемстепенна скала за класифицирането им , като Чернобил и Фукушима са от седма степен. В същото време стават десетки, дори стотици инциденти, които остават извън фокуса на общественото внимание. Инциденти, които са криели потенциал да прераснат в нещо с много тежки последици. Често катастрофата се разминава “на косъм”. Близко до сериозен инцидент – ето няколко документирани случаи от Франция.
13 март 1980 – АЕЦ Сен Лорен А2, дефект в охладителната система води до пълно стапяне на два от горивните пръти и частично стапяне на други два; има риск от натрупване на критична маса и неконтролируема ядрена
реакция, които да доведат до стапяне на реактора. Това е най-сериозният инцидент във френска АЕЦ.
14 април 1984 Дефектно проектирани кабели на контролната зала на АЕЦ Буге водят до загуба на контрола и връзка с един от реакторите на централата. Безопасното изключване на реактора е оставено на два дизелови генератора, единият от които отказва, оставяйки един дизелов генератор като последна преграда пред стапянето на реактора.
27 декември 1999 Неочаквано силна буря и наводняване на АЕЦ Блайе -2 води до загуба на външно електроснабдяване , което предполага аварийно изключване на реактора. Оказва се, че ключови системи от сигурността не
работят, а човешката намеса е изключително рискована.
21 януари 2002 Монтирането на неподходящи кондензатори в АЕЦ Фламанвил -2 довежда до едновременно излизане от строя на няколко контролни табла и системи, докато реакторът е включен. Разрушени са две от аварийните помпи по време на изключването на реактора.
16 май 2005 Пожар на отдел пълен с кабели в АЕЦ Катеном-2 води до излизане от строя на една от двете аварийни системи. Власите задействат плановете за авария, но в последствие не са публикувани повече данни за инцидента.
30 септември 2005 По време на включването на АЕЦ Ногент-1 дефектни материали и човешка грешка водят до нахлуване на гореща вода и пара в четири зали, помещаващи контролните табла на системите за сигурност на реактора. Теоретично тези зали никога не трябва да са едновременно под заплаха. В този момент е щяло да бъде невъзможно предотвратяване на по-страшен инцидент, ако ситуацията се е задълбочила. Задействани са аварийните планове на компаниите оператори. …
и един вече добил печална известност поради укриване инцидент от България Козлодуй – на 1 март 2006 г. се случва инцидент от втора степен по седемстепенната скала в АЕЦ Козлодуй . Отказват да се спуснат 1/3 от прътите, които забавят контролираната ядрена реакция в реактора.Системата е била ремонтирана само 8 месеца по-рано. Инцидентът е крит дни наред и дори тогавашния министър на енергетиката Румен Овчаров отрича да е станало нещо сериозно. Пети блок на АЕЦ Козлодуй е останал спрян без това да се разгласява. Месец по-късно българският народ
научава за аварията от немски и австрийски медии.
Малките “течове”
Асса-2 е хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци в стара солна мина в Германия, където е започнало складиране още през 70-те години на миналия век. Оказва се, че има теч на радиоактивни материали към подпочвените води. За проучване на теча са дадени над 2 млрд. евро, а още над 2.5 млрд. евро до момента са изхарчени за овладяване на течовете – общо над 4.5 млрд. евро пари на данъкоплатците или колкото един нов реактор. Замърсяването наподпочвените води ще остави следи за столетия с непредсказуеми за здравето последици.

Урок 4
Сигурност и безопсаност на АЕЦ

Привържениците на ядрената енергетика са убедени, че освен „евтина“, тя е и напълно безопасна. Ако това е така, нека се запитаме:
Кой застрахова атомни централи?
Отговорът е еднозначен – НИКОЙ. Застрахователите надушват парите, но няма такъв, който да застрахова ядрени централи. Защо, ако е толкова безопасно, застрахователите стоят извън играта? Да се върнем на втори урок за цената на ядрените инциденти. Никоя застрахователна система не може да си позволи да изплати такива премии,а застрахователни събития се случват прекалено често. Операторите на централи имат ограничена отговорност до няколко десетки милиона долара при ядрен инцидент. Щетите, които възлизат на милиарди, се плащат от обществото – в животи, съсипано здраве и неочаквани разходи.„Високата сигурност” на централите нееднократно е разобличавана от еко-активисти на организациикато Грийнпийс, които проникват в АЕЦ. През 2012 г. организацията вкара свои хора в две централи във Франция – в едната активистите се разкриват и обявяват, че още една централа е тайно превзета, без да кажат коя. Франция веднага обявява тревога във всичките си централи, а откриването на другите активисти отнема още половин ден на сигурността. Представете си, ако не активисти, а терористи са тези,които проникват в АЕЦ?
При това повечето действащи рекатори не са снабдени със системи и щитове против вривяване от самолети, както се случи с кулите близнаци в Ню Йорк на 11 септември 2001 г.
Ядрените отпадъци като оръжие
Много недемократични режими по света имат или се опитват да се сдобият с атомна бомба. Съхранението на радиоактивни отпадъци в държави, които имат несигурни режими и слаба държавност, крие реална опасност – терористични групи да „отвлекат“ радиоактивни материали. В последствие могат да създадат т.нар мръсна бомба, която се взривява с обикновен
експлозив и разпръсква радиокативни материали в гъстонаселен район. Предвид колко незаконни оръжейни сделки се провеждат ежегодно, едва ли има държава, която може да гарантира пълната сигурност и невъзможност за изнасяне на радиоактивни материали, след като са произведени стотици хиляди тонове радиоактивни отпадъци по света.Същевременно, много радиоактивно отпадъци се съхраняват не в хранилища дълбоко под земята, а наземно. Такова хранилище в Ла Хаг,
Франция, крие опасност да освободи радиоактивни материали, които да доведат до катастрофа 64 пъти по-страшна от тази в Чернобил, в случай на терористична атака.
Още няколко малко познати аспекта относно достъпа до информация за сигурността и последиците от аварии Световната Здравна Организация (СЗО) е приела условията на дявола преди повече от 50 години. С Резолюция WHA 12.40 от 1959 г. СЗО се задължава да не оповестява информация относно радиологичното влияние върху човешкото здраве, ако това компрометира Международната Агенция за Атомна Енергия (МААЕ). Над 50 години вече ядрената индустрия се крие зад науката, твърдейки, че открива висококвалифицирани и много работни места. Всъщност преследва печалби, като нерядко пренебрегва безопасността в името на парите.

Антиядрен Урок 5
Що е радиоактивност и как влияе върху човешкото здраве?

Разликата между отрова и радиоактивност
Много хора не правят разлика между отрова и радиоактивност, което крие опасност за самите тях . Отравянето се дължи на химична реакция; ако погълнете отрова тя ви вреди или ви убива по химичен начин, като токсичните химикали си взаимодействат с био-химията на тялото ви.
Радиоактивността, от друга страна, действа на физично, а не на химично ниво. Радиацията е лъч енергия, като топлината, светлината и микровълните (на микровълновата печка, например). Тя е с много голяма енергия и за разлика от топлината, светлината и микровълните и може да разрушава молекули и да преминава през дебели слоеве от плътна материя
(особено гама-лъчението). Радиоактивността е невидима, не се усеща, и едва след време се проявява влиянието й върху човешкия организъм – от няколко часа до няколко години. Използва се в медицината за диагностика и лечение в рентгени, лъчетерапия и т.н. При излагане на много силна радиоактивност може да настъпи смърт по особено болезнен за човека начин. Ако дозите са високи, симптомите се появяват след няколко часа под формата на световъртеж и повръщане, а
смъртта настъпва след няколко дни, като опадват косата и ноктите и тъканите започват да се разлагат. В медицината състоянието е познато като лъчева болест, причинила смъртта на повечето жертви при бомбардировките над Хирошима и Нагасаки в края на Втората Световна Война.Посдрадалите от Хирошима и Нагасаги – сценарий, който ядрената индустрия
твърди, че е невъзможен при АЕЦ. В същото време инцидентите на ядрените катастрофи взимат тихомълком стотици хиляди
жертви… Няма ясни данни какви са последиците за човешкото здраве, но много експерти приемат, че рискът от злокачествени заболявания е пропорционален на увеличаването на радиоактивния фон. С други думи,два пъти по-силен радиоактивен фон в сравнение с естествения, значи два пъти повече риск от злокачествено заболяване.Когато един радиоактивен лъч премине през тялото ви, той може да разкъса на места молекулата на вашата ДНК и да увреди генетично дадена клетка. Повечето такива клетки загиват по естествен начин; някой обаче се видоизменят и ако не бъдат унищожени от имунната ви система, могат да започнат да се размножават неконтролируемо и да се превърнат в смъртоносно раково заболяване. В този смисъл дори един единствен лъч може да причини рак, но увеличаването на радиоактивния фон води до
повишена вероятност от заболяване.

Антиядрен урок 6
Ядрена енергетика, климат и енергийна независимост

Климат
По света има повече от 5000 гигавата електродобивни мощности (което се равнява на приблизително 5000 реактора като тези в АЕЦ Козлодуй). На колела се движат поне 10 пъти по толкова мощности под формата на автомобилни, корабни и самолетни двигатели. В тези условия действат около 430 ядрени реактора, които произвеждат малък процент от световното електричество и покриват едва 2-3% от световните енергийни нужди. Това е така, защото ядрените централи не могат да ни снабдят с топлина за домовете ни, нито с гориво за транспорта ни. Всички си спомняме искането за пускане на спрените блокове на Козлодуй по времена газовата криза от зимата на 2009 година – тогава на всички стана ясно, че електричество и газ не са взаимно заменяеми.Изчислено е, че ако решим да предотвратяваме промените в климата с
ядрена енергетика, трябва да построим около 10 000 реактора в следващите две десетилетия, което е двадесет пъти повече, отколкото са строени през цялата история на тази индустрия. Завършването на една ядрена централа отнема десетилетия, а за построяването на 10 000 нови реактора за следващите 20 години просто няма капацитет от хора, които
да разбират от строителството им и проектирането им в такива мащаби и с такава скорост. Пресметнато е, че дори удвояване на броя ядрени централи спрямо днешния няма да намали емисиите от парникови газове по света с повече от 5%.
От друга страна уранът, от който се произвежда горивото за АЕЦ, е изчерпаем ресурс, което обезсмисля надеждите, че ядрената енергетика може да бъде дълготрайно и устойчиво решение на климатичния проблем.
При това все по-труднодостъпните залежи на уран изискват все повече енергия и горива за осъществяване на добива, което също вреди наклимата.
Енергийна независимост и ядрено гориво
Има ли достатъчно ядрено гориво?
Разбрахме, че за строежа на атомни централи липсва капацитет от хора и технологии. Но нека се запитаме и от къде идва урана и каква е неговата наличност? При сегашното му потребление, заедно с военните запаси, се очаква изчерпване на познатите източници в следващите 70 години. 58% от доставките на уран идват от 3 страни – Австралия, Канада и Казахстан. 52% от урана се добива от три компании – Камеко, Рио Тинто и Арева. Преработката е в 5 страни: САЩ, Канада, Франция, Великобритания и Русия. За каква енергийна независимост можем да говорим, след като пазарът за добив и преработка на уран е монополизиран? При проблем с доставките в някои мини и преработвателни предприятия, не е изключен голям шоков скок в цените на урана. През 2007, например,цената скача близо 20 пъти спрямо цената от 2000 г. поради липса на доставки. Освен това е изключително трудно да бъде сменен доставчика на гориво, след като централата заработи. Ако строите с Руска технология сте почти задължително вързани с доставки от Русия – това важи и за
американските, и за френските, и за всички технологии. АЕЦ Темелин в Чехия успява да превключи доставчиците си след низ от премеждия през 2006.

Антиядрен урок 7
Уранодобивът – тъмният източник на гориво за АЕЦ
За да работи един ядрен реактор той се нуждае от гориво под формата на преработен уран, който не се произвежда в България. До сега българските ядрени реактори в Козлодуй са били захранвани с гориво от Русия; така ще бъде и с евентуална нова АЕЦ. В такъв случай допълнителната мощност няма да ни гарантира енергийна независимост, а напротив, ще доведе до задълбочена енергийна зависимост от Русия, което е неблагоприятно за българската икономика и политика.
От друга страна цената на урана, който е изчерпаем ресурс, расте неимоверно и никой не може да прогнозира каква ще е след 10 години. От 1995 г. насам тя варира от 20 до 250 $/кг. Това добавя още неизвестни към крайната цена на електричеството от атомни централи, което не може да бъде гарантирано по-евтино.
Уранодобивът нанася и непоправими щети на здравето на хората и околната среда. Радиоактивните и токсични субстанции, които се отделят от урановите мини във въздуха, почвите и водите, както и минните отпадъци, влошават здравето на работниците и местното население, като най-често нивата на заболявания от рак растат.В България се развива уранодобив от Втората световна война до 1992 г. на близо 50 места в страната. Добитата уранова руда се е транспортирала в Русия за преработка до ядрено гориво. В този контекст е погрешно схващането, че в България имаме уран за АЕЦ.
Първо – у нас няма работещи уранови мини и няма планове в държавната политика за възобновяване на старите. Второ – уранът трябва да се преработи, за да се ползва като гориво, а мощности за преработка в страната не съществуват и не е икономически оправдано създаването на такива.И досега щети за околната среда от уранодобива преди 1992 г. не са
премахнати. Никъде не е извършена качествена рекултивация на терените, която да гарантира чиста и здравословна жизнена среда на населениетo. Измерванията на държавни институции и на неправителствени организации показват високи стойности на радиация в районите на бившите уранови мини. Друг проблем е, че за всеки 0.2% чист уран, който се извлича от един тон уранова руда, се произвеждат 998 килограма замърсена утайка,която се депозира в хвостохранилища. Тази отпадъчна руда съдържа 85% от първоначалната си радиоактивност, както и други токсични отпадъци като арсен. Радиоактивните съставки в отпадъчните руди замърсяват както въздуха, така и подземните води за хиляди години. Всяко свличане на земята или проблем с язовирната стена на хвостохранилищата могат да имат ужасни последици за околната среда и за живота и здравето на хората. През март 2006г. се срива стената на хвостохранилището при Бухово, въпреки че са извършени дейности по укрепването й. Утайки изтичат в река Буховска. Няма проучвания и данни докъде се е разпростряло замърсяването, но посредством реките Искър и Дунав вероятно е стигнало до Черно море.

Антиядрен урок 8
Радиоактивните отпадъци (РАО) и отработеното ядрено гориво (ОЯГ)

Разказахме ви накратко за ресурсната обезпеченост, от което стана ясно, че няма достатъчно уран за дългосрочните енергийни нужди начовечеството. Научихме, че процесът на извличане и преработка на уран не е никак безобиден и оставя тежко токсично и радиоактивно наследство на местата с уранови мини и преработвателни съоръжения. Леснодостъпните
уранови находища се изчерпват и извличането му става все по трудно,скъпо и енергоемко.
Но какво се случва на изхода? Какво става с урана, след като бъде използван като гориво в атомните централи?
Много малко хора знаят, че отработеното ядрено гориво е многократно по- опасно и радиоактивно от урана, който влиза в ядрения реактор. Това е така, защото след изгарянето радиоактивният материал е сгъстен и активиран. Всичко, до което се докосне този материал при преработката,транспортирането и съхранението му, също се превръща в радиоактивен
материал, който трябва да се съхранява при специални условия. И това е другият мит – много хора се заблуждават, че след преработка ядрените отпадъци намаляват. Случва се тъкмо обратното – те увеличават количествата си.
В процеса на горене на ядреното гориво се образува изкуственият химичен елемент Плутоний, който е създаден от човека – не съществува в природата. Плутоният е токсичен – една милионна част от грама е достатъчна, за да отрови човек, а една трийсета от милионна част от грама е достатъчна да причини рак на белите дробове, ако бъде вдишана. В света
са произведени до момента близо 1500 тона плутоний. Плутоният от АЕЦ Козлодуй се извлича при преработката в Русия – след извличане радиоактивните отпадъци без плутония, ще се връщат у нас.Ясно е, че горивото за една АЕЦ се заплаща, но много малко хора си дават сметка колко всъщност струва преработката на това гориво, след като бъде употребено. Преработката на ОЯГ на АЕЦ Козлодуй струва по 600 долара на килограм, а централата произвежда по 45 тона отработено ядрено гориво на година. Това прави 27 млн. долара годишно за преработка на ОЯГ.По света има между 200 и 300 хиляди тона високо-радиоактивни отпадъци.За тяхното управление няма дългосрочно решение. Първо – не е открит материал, в който да се съхраняват, който да може да издържи и 100 години, въпреки че съхранението трябва да продължи повече от 100 000 години. За да добиете представа колко дълъг е този период, имайте предвид, че човекът като вид е възникнал преди 70 000 години, човешката цивилизация преди 10 000 години, а най-старите артефакти са на около 6000 години. Второ – много от опасните отпадъци се съхраняват в недостатъчно обезопасени хранилища, включително наземни. Ако при
терористичен акт самолет се вреже в хранилището в Ла Хаг във Франция,Грийнпийс са изчислили, че последиците от инцидента ще бъдат 64 пъти по-тежки от тези в Чернобил. В момента няма вечни хранилища за радиоактивни отпадъци. В света се строи само едно такова, във Финландия, наречено е “Онкало”(“скривалище”)1. Цената му се очаква да бъде 3 млрд. евро, но проектът ще бъде завършен след десетилетия и ще се ползва повече от сто години, което прави крайната цифра на стойността му непредсказуема. След запълване на хранилището финландците ще го запечатат и ще възстановят
пейзажа без да оставят следи, че отдолу има нещо. Ако в следващите 100 000 години някой се натъкне на него няма да е ясно дали ще може да разбере предупрежденията, че там не трябва да се стъпва. Това скъпо хранилище предлага решение за нуждите на една малка страна с малка ядрена енергетик като Финландия, но проблемът за света си остава.
Застъпниците на ядрената енергетика с голяма надежда гледат на т.нар.Четвърто поколение ядрени реактори, които трябва да работят с отработено ядрено гориво и да го превръщат в по-слабо радиоактивно на изхода. Реализмът налага да признаем, че сме на десетилетия преди този подход да може да се приложи. Според Масачузетския Технологичен
Институт считаната за възможна технология ще дава около четири пъти по-скъпа електроенергия от сегашните ядрени мощности. В този смисъл това няма да бъде от полза за потребителя, а ще бъде просто един скъп начин за частично справяне с ядрените отпадъци.

Антиядрен урок 9
Моралната страна или липсата на морал при ядрената енергетика

Въпросите, на които трябва да си отговорим преди да строим ядрени реактори, са:
– Морално ли е да строим технология с краен продукт отпадъци, за чиито третиране няма решение никъде по света? Имаме ли право да завещаем подобно наследство на бъдещите поколения?
Ядрена енергетика има от около 60 години, но до сега никой не е измислил как да се справим със стотиците хиляди тонове радиоактивни ядрени отпадъци. Те ще бъдат закопани някъде по света и ще са опасни още поне 100 000 години. Как ще обясним на хората от бъдещето какво сме им оставили в земята? Никой вече не говори езиците на хората от
само преди 2000-3000 години, а представете си какво ще се случи за период от 100 000 години?
Българските ядрени отпадъци от АЕЦ „Козлодуй” до сега пътуваха към преработвателния завод в Маяк, Русия, където и до ден днешен разрушават благосъстоянието на местните хора, причиняват болести и страдания. Според новата Директива на ЕС за отпадъците всяка държава-членка носи крайната отговорност за управлението на
радиоактивните си отпадъци , т.е. отпадъците от Козлодуй или от една новопостроена централа остават у нас.
– Морално ли е да използваме технология, която е изключително рискова и заплашва да унищожи живота на стотици хиляди хора?
Трагедията в Чернобил взе живота на хиляди хора. В началото са изпратени 600 000 ликвидатори на бедствието, които са директно облъчени, а броят на жертвите от дългосрочното облъчване е неизвестен и до днес. През 1959 г. Световната Здравна Организация (СЗО) сключва договор с Международната агенция по атомна енергия (МААЕ), според който реалните данни за последиците от инциденти в ядрената енергетика няма да се разпространяват, когато това компрометира МААЕ. Не е чудно, че СЗО отчита 4000 жертви от Чернобил, докато учени спорят, че цифрата може да достигне 1 милион души. Изглежда така, сякаш са пренебрегнати всички последвали родилни дефекти и дълготрайните последици върху здравето, особенo на подрастващите.
След катастрофата във Фукушима над 100 000 души загубиха домовете си и бяха изселени. Океанът, който храни Япония, бе радиоактивно замърсен. Уроците от Фукушима показват, че в момент на криза теоретичните планове за евакуация не работят, социалните системи не работят, като болниците и домовете за стари хора не са били евакуирани. Все още не са изплатени адекватни компенсации на пострадалите, за да могат те да възстановят домовете и живота си.Можем ли да изберем това бедствие, когато вече имаме и други енергийни алтернативи? Алтернативи, които не носят страдание и смърт?










images

greenpeace_logo

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: